Невропластичността е способността на мозъка да променя връзките си в отговор на личния опит. Промяната става под две форми – нови невронни връзки и преоформяне на вече съществуващи такива, т.е. мозъкът има способността да бъде пластичен, да се оформя.
Невропластичността е една от най-дискутираните концепции и променя това, което досега смятахме, че знаем за мозъка. Но как всъщност действа невропластичността в нашия мозък?
През 1890 г. за пръв път се появява терминът невропластичност и е използван за описание на човешкото поведение.
Дълго време се смяташе, че невропластичността е налице само в младите мозъци, в детството, но след определена възраст тя се губи, което означава, че мозъкът на възрастните вече не е способен да се променя, а е статичен.
Едва през последното десетилетие изследванията започнаха да показват обратното – мозъкът наистина има способността да се променя, той е адаптивен, невропластичността може да се прояви и в зряла възраст, а не само в мозъка в процес на развитие.
Изследванията обаче показват, че младите мозъци са тези с най-висока степен на пластичност.
И така, нека се върнем към въпроса от самото начало – как работи невропластичността?
Представете си мозъка като енергийна мрежа, пълна с връзки в много динамична структура, в която има различни електрически пътища, включващи се всеки път, когато имате мисъл, изпитвате емоция или предприемате действие.
Всеки от тях има свой собствен мозъчен сигнал, свой собствен път и в крайна сметка се оказва, че имаме много пътища.
С времето, когато ставаме възрастни, тези пътища стават добре проходими, превръщат се в навици, специфични начини на мислене, чувства и действия.
Следователно всеки път, когато изпълнявате определена задача или изпитвате определено чувство, мозъкът има определен път за това и чрез повторение този път става не само добре утъпкан, но и укрепен.
Мозъкът ни има способността да разпознава сигнали за всичко – чувства, задачи, мисли и всичко може да се превърне в навик.
С течение на времето електрическият път започва да се осъществява автоматично, като с всеки следващ път става все по-лесен за преминаване.
Това е като да пътуваш до офиса всеки ден по един и същи маршрут, а понякога странно изглежда, че просто си се появил там.
Ако по някаква причина започнете да мислите по различен начин, да научите нещо ново или да промените определен навик, вие започвате да прокарвате нов път; заменяте стария път с нов.
Ако обучите мозъка си да пътува по този нов път вместо по стария, той ще започне да се учи и да използва повече този нов път.
С течение на времето новообразуваната пътека се асфалтира и започва да се развива по естествен начин. Тази нова задача, чувство или мисъл се превръща в новото нормално състояние, като заменя и отслабва старото.
Именно това е невропластичността – вие пренастройвате мозъка си, като заменяте старите връзки с нови.
Това означава, че ако имате лош навик, който бихте искали да промените, например пушене, ядене на „джънк“ храна, негативни мисли или отлагане, можете да практикувате прокарване на нов път в мозъка си, да се пренастроите; всички ние имаме способността да се променяме и да научаваме нещо ново.
Това откритие отваря нови врати пред науката, за да разбере и обясни ситуации, които дотогава не са били възможни.
Всъщност без мозъчната пластичност ние, хората, не бихме могли да развием напълно оформен мозък на възрастен човек или да се възстановим след мозъчна травма.
Неврофийдбек тренингите се базират именно на невропластичността и факта, че мозъка ни може да се обучава, тренира. Чрез тренингите, без външна намеса, без лекарства и абсолютно безболезнено може да се избавите от нездравословните модели в мозъка си и да създадете нови невронни мрежи, следователно нови качествени навици.
Неврофийдбек тренингите се базират именно на невропластичността и факта, че мозъка ни може да се обучава, тренира. Чрез тренингите, без външна намеса, без лекарства и абсолютно безболезнено може да се избавите от нездравословните модели в мозъка си и да създадете нови невронни мрежи, следователно нови качествени навици.
No responses yet