Проучването е първото насочено към бъдещето или проспективно проучване за изследване на състава на чревната флора и голямо разнообразие от други фактори при кърмачетата във връзка с развитието на нервната система на децата. Изследователите са открили много биологични маркери, които изглежда са свързани с бъдещи нарушения на неврологичното развитие, като разстройство от аутистичния спектър, ADHD, комуникативно разстройство и интелектуална изостаналост.
„Забележителният аспект на работата е, че тези биомаркери се откриват при раждането в кръвта на пъпната връв или в изпражненията на детето на една година повече от десетилетие преди диагнозата“, казва Ерик У. Триплет, професор в катедрата по микробиология и клетки Наука в Университета на Флорида, САЩ, един от изследователите, ръководили изследването.
Резултатите са част от проучването ABIS (Всички бебета в Югоизточна Швеция), ръководено от Джони Лудвигсон от университета Линкьопинг. Повече от 16 000 деца, родени през 1997–1999 г., представляващи общата популация, са били проследени от раждането до двадесетте им години. От тях 1197 деца, съответстващи на 7,3 процента, са били диагностицирани с разстройство от аутистичния спектър, ADHD, комуникативно разстройство или интелектуално увреждане. Голям брой фактори на начина на живот и околната среда са идентифицирани чрез проучвания, проведени няколко пъти по време на растежа на децата. За някои от децата, изследователите са анализирали вещества в кръвта от пъпна връв и бактерии в изпражненията им на възраст от една година.
„Можем да видим в проучването, че има ясни разлики в чревната флора още през първата година от живота между тези, които развиват аутизъм или ADHD и тези, които не развиват. Открихме връзки с някои фактори, които влияят на чревните бактерии, като антибиотично лечение през първата година на детето, което е свързано с повишен риск от тези заболявания“, казва Джони Лудвигсон, старши професор в Департамента по биомедицински и клинични науки в Linköping University, който ръководи проучването заедно с Eric W. Triplett.
Децата, които са имали повтарящи се ушни инфекции през първата си година от живота, са имали повишен риск от диагностициране на неврологично разстройство на развитието по-късно в живота. Вероятно не самата инфекция е виновникът, но изследователите подозират връзка с антибиотично лечение. Те установявят, че наличието на бактерията Citrobacter или отсъствието на бактерията Coprococcus увеличава риска от бъдеща диагноза. Едно възможно обяснение може да бъде, че антибиотичното лечение е нарушило състава на чревната флора по начин, който допринася за нарушения на неврологичното развитие. Рискът от антибиотично лечение да увреди чревната флора и да увеличи риска от заболявания, свързани с имунната система, като диабет тип 1 и детски ревматизъм, е показан в предишни проучвания.
„Coprococcus и Akkermansia muciniphila имат потенциални защитни ефекти. Тези бактерии са свързани с важни вещества в изпражненията, като витамин B и предшественици на невротрансмитери, които играят жизненоважна роля при оркестрирането на сигнализирането в мозъка. Като цяло видяхме дефицити в тези бактерии при деца, които по-късно получиха неврологична диагноза за развитие“, казва Анджелика Аренс, асистент научен сътрудник в изследователската група на Ерик Триплет в Университета на Флорида и първият автор на това изследване.
Настоящото проучване също потвърждава, че рискът от развитие на неврологична диагноза при детето се увеличава, ако родителите пушат. Обратно, кърменето има защитен ефект, според проучването.
В кръв от пъпна връв, взета при раждането на деца, изследователите анализирали количествата различни вещества от метаболизма на тялото, като мастни киселини и аминокиселини. Те също така измерват някои вредни вещества, които идват отвън, като никотин и токсини от околната среда. Те сравняват веществата в кръвта от пъпната връв на 27 деца, диагностицирани с аутизъм, със същия брой деца без диагноза.
Оказа се, че децата, които по-късно са диагностицирани, имат ниски нива на няколко важни мазнини в кръвта от пъпната връв. Една от тях е линоленовата киселина, която е необходима за образуването на омега 3 мастни киселини, които са противовъзпалителни и имат няколко други ефекти в мозъка. Същата група също има по-високи нива от контролната група на вещество PFAS, група вещества, използвани като забавители на горенето и за които е доказано, че влияят отрицателно върху имунната система по няколко различни начина. PFAS веществата могат да попаднат в тялото чрез питейната вода, храната и въздуха, който дишаме.
Не е сигурно, че връзките, които изследователският екип открва при шведските деца, могат да бъдат обобщени за други популации, но тези въпроси трябва да бъдат проучени и в други групи. Друг въпрос е дали дисбалансът на чревната флора е отключващ фактор или е възникнал в резултат на основни фактори, като диета или антибиотици. Въпреки това, дори когато изследователите отчитат рисковите фактори, които могат да повлияят на чревната флора, те откриват, че връзката между бъдещата диагноза остава за много от бактериите. Това показва, че някои от разликите в чревната флора между деца с и без бъдеща диагноза не се обясняват с такива рискови фактори.
Изследването е на ранен етап и са необходими повече проучвания, но откритието, че много биомаркери за бъдещи неврологични разстройства в развитието могат да бъдат наблюдавани в ранна възраст, отваря възможността за разработване на протоколи за скрининг и превантивни мерки в дългосрочен план.

Източник: Disturbed Gut Flora in Early Years Linked to Autism | Technology Networks